В историята на американската комедия, особено в периода на 30-те години на миналия век, Маркс Брадърс оставят незаличима следа. Сред тях, Харпо Маркс (Harpo Marx) изпъква със своята тиха, детинска природа и уникален стил на игра. Той е не само комик, но и символ на абсурдността на човешкото съществуване. Френският психоаналитик Жак Лакан (Jacques Lacan), известен с дълбоките си интерпретации на Фройд, проявява особен интерес към Харпо и неговата роля в комедийните произведения на братята.

Лакан описва лицето на Харпо като такова, което оставя зрителя в неяснота относно това дали то изразява крайна перверзност или абсолютна простота. В неговия анализ, Харпо е представен като олицетворение на концепцията за "das Ding" – изгубеният обект на удовлетворение, който психиката никога не може да възстанови. Според Лакан, комедията, представена чрез Харпо, не е свързана с човешките представи за тялото, а е нещо дълбоко нехуманно – израз на излишна "страст", която отклонява значението от нормалния му ход.

Харпо е мълчалив, което го превръща в идеален "глупак", който не може да чете, пише или слуша. Неговото лице е описвано като "присъстващо", "впечатляващо" и "разрушително". Комедията му не се свързва директно със символичната сфера на езика и социалната структура, а по-скоро е странично свързана с нея, проявявайки се като "изблик на излишък" и "неприятен страничен продукт". Лакановата концепция за "jouissance" – трансгресията на регулирането на удоволствието от субекта – предлага още един начин за разбиране на Харпо. Той е автоматичен обект-машина, който преобразува света и себе си в източник на удоволствие.

В един от най-известните филми на братята – "Duck Soup" (1933), Харпо демонстрира уникалната си способност за създаване на абсурдни ситуации. Той следва Чико (Chico) през стаята на посланика, усмихнат и невинен. Сцената, в която той разкъсва бележка, защото не може да я прочете, е само един от многото примери за комедийната му гениалност. Лакан вижда Харпо като "обект-причина" за желание – елемент, който поддържа движението на желанието. В този контекст, другите братя допълват системата: Гручио (Groucho) доминира, задавайки сюжета, но Харпо е разрушителният агент на удоволствието.

Чико играе роля между Гручио и Харпо. Докато Гручио представлява авторитета на символичния ред, Чико е този, който все още не е осъзнал безсмислието на този авторитет. В множество сцени, той не успява да разбере плановете на Гручио, което добавя допълнителен слой на комедия. В крайна сметка, комедията на братята позволява на зрителите да се насладят на перверзното разрушение и сюрреалистичното преплитане на реалността.

Когато се смеем на Маркс Брадърс, ние не се смеем от позицията на знание или от радост за страданията на жертвите им; вместо това, ние сме в контакт с абсурдността на нашето собствено съществуване и света около нас.